Базилика Сандански

Базилика Сандански

Публикувана от Божидар 01.03.2018 0 Коментар(и)

 

Базилика Сандански

 

В центъра на град Сандански се намира една от най-интересните забележителности в цяла Югозападна България, а може би и в цялата страна. Става въпрос за епископския комплекс, който е част от древния град Партикополис.

 

Поради благоприятното си местоположение и климат районът на Сандански е бил населен още от второ хилядолетия преди Христа. Разцветът на Античния град обаче е в периода IV - VI век, когато той става важен център на християнството.

 

Епископският комплекс е грандиозен  и включва трикорабна базилика, баптистерий (кръщелна), вътрешен двор (атриум) и сгради, свързани с църковния живот и ритуал през епохата на ранното християнство. Всички помещения са с богата украса от каменно-декоративна пластика, стенна живопис и мозайки.

 

Резултатите от археологическите разкрития показват три фази в изграждането на комплекса. С най-съществено значение са първата през IV в. и втората фаза от V в.. Третият строителен период обхваща средата на VІ в., когато е обновен интериорът на базиликата и са добавени нови помещения вътре в сградата и анекси извън нея.

 

Именно базиликата е безспорният бисер в комплекса. Тя е открита при спасителни археологически разкопки през 1989 г. от директора на Археологическия музей на град Сандански Владимир Петков.

 

Сградата представлява типична класическа елинистична базилика със скъсен наос, разделен на три кораба. Вероятните размери  на наоса са около 23 м. Сградата е ориентирана в посока изток-запад и има атриум (вътрешен двор) и притвор-нартекс. В наоса се намира добре запазен амвон, олтар и синтрон с три реда седалки.  Трите кораба са разделени по между си с колони, изпълнени в римо - коринтски стил. Стъпващите върху стилобат колони, заедно с капитела и базата, са достигали впечатляващата и днес височина от  5м., а страничните зидове на сградата са с размери до 11 м.

 

Постройката е градена с обли речни камъни и пояси от 3 до 5 реда тухли. Този тип градеж се нарича  "опус микстум" - така нареченият смесен строеж и е характерен за късната римска империя. 

 

Част от епископския комплекс е баптистерият, който се намира в югозападната част на руините. Интересното за него е, че е открит още през 1917 г., когато войници са копаели основите на щаб на Втора българска армия. Той представлява кръгла куполна постройка, оградена от 8 колони. В средата ѝ е разположено басейнчето за кръщение. Вътрешната част на ротондата е била богато украсена със стенописи, а таванът - осеян с пищна мозайка.

 

През 2012 г. в северозападната част на разкопките е открит и мартириум с аязмо със света вода. Площта му е 120 кв. м. и включва три зали – преддверие, мартириум и трета зала с все още неясно предназначение. Подът е застлан от масивни мраморни плочи а в средата е разкрит олтар, изписан в стенописи. Под плота има реликварий, където са се поставяли ковчежета с мощи. Най-голямата ценност, открита досега в мартириума е аязмото, а забележителното е това, че близо хилядолетие и половина след западането на комплекса, то е все още е действащо.
Малкото известни факти от историята на епископския комплекс знаем благодарение на открития по време на археологическите разкопки уникален ктиторски надпис. Последният е нанесен върху обратната страна на плоча с гладиаторския афиш в долния ѝ край. Над него е имало различни декоративни мотиви. Надписът се състои от 12 парченца, които образуват две страници от разтворена книга. Въпреки лошото си състояние, той дава известна представа за великолепието на подовата и стенна декорация на Епископската базилика. По всяка вероятност от тази сграда се е осъществявало цялостното обществено и икономическо управление на града.

 

Откритите масивни останки от пожари с различна интензивност в отделните части на археологическия обект, дават категорично потвърждение, че базиликата и принадлежащият ѝ комплекс са унищожени при огромен пожар, най-вероятно свързан с варварските нашествия през втората половина на VІ в.

 

Понастоящем комплексът на Епископската базилика е частично реставриран и включен в един от най-големите проекти за културно-исторически туризъм в България – „Сандански – зората на ранното християнство“. Част от Античния град на Сандански са още Базиликата на епископ Йоан, Раннохристиянския комплекс, Базиликата от V - VI век и непроучената докрай все още Голяма кръгла антична сграда.

 

Епископската базилика е част от 100-те национални туристически обекта и е паметник на културата с национално значение. Тя се намира в центъра на Сандански, в близост до Исторически музей и ще ви предостави възможността да се потопите в древното величие на тази част от България. Достъпна е за всички, които имат интерес към богатата история и архитектура по нашите земи.

 

Ако сте с автомобил, в района има достатъчно място за спиране, но имайте предивд, че в делнични дни паркирането е платено. Входът за музея в Сандански е 2 лв. за възрастни и 50 ст. за деца и студенти, а тази цена включва и правото на посещение на Епископския комплекс.

 

Коментар